Исторически забележителности

Великите идеи често се осъществяват в скромна обстановка – например парника на Готлиб Даймлер в Бад Канщат. Заедно със своя колега, Вилхелм Майбах, двамата талантливи инженери работили тайно и почти без прекъсване по създаването на първия високооборотен двигател през 1883 г. – толкова тайно, че подозрителен градинар информирал полицията, че в работилницата се произвеждат фалшиви монети.

Мемориал на Готлиб Даймлер
През 1982 г. Даймлер купил вила на улица Таубенхайм в района Канщат на Щутгарт. В градината имало парник, където Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах планирали да реализират своята мечта за индивидуална мобилност.

Целта на Даймлер и Майбах била да създадат преносим двигател, който можел да се използва за универсално моторизиране на пътните, водните и въздушните превозни средства. Работилницата, която съдържала шлосерска маса и ковачница, се превърнала в убежище за двама инженери. Те работели денонощно в пълна секретност. Дори близките им и домашните прислужници не знаели какво става в парника. В един момент подозрителен градинар информирал полицията, след като заподозрял, че в работилницата се правели фалшиви монети. Когато полицаите пристигнала посред нощ, те не намерили нищо друго освен инструменти и части на двигатели. След този инцидент Даймлер и Майбах били оставени да продължат работата си без прекъсване.

Първият високооборотен двигател
Всеки елемент на новия двигател трябвало да бъде измислен, направен и тестван. Даймлер и Майбах първоначално се опитали да преодолеят проблема със запалването, като използвали нагорещена тръба. Двигателят работел на четиритактов принцип.

Пробният двигател с хоризонтално разположен цилиндър имал работен обем 176 куб. см и бил подложен на всевъзможни тестове след август 1983 г. Към края на същата година двамата инженери вече били постигнали впечатляващи резултати: техният двигател работел със сензационните 600 об/мин и развивал мощност 0.25 к.с.

Двигателят тип "Голям стенен часовник"
Вторият пробен двигател оформил основата на патентованата версия, която Даймлер представил пред публика на 3 април 1885 г. Наречен "Големият стенен часовник", двигателят имал затворен колянов вал, над който бил разположен цилиндър с въздушно охлаждане.

Смукателният клапан действал автоматично; изпускателният клапан се задвижвал от управляващ механизъм с контурен канал, изобретен от Даймлер. Бил използван и плаващ карбуратор. Едноцилиндровият двигател тежал само 60 кг, имал работен обем 264 куб. см и развивал мощност от 0.5 к. с. при 650 об/мин. Малкото тегло и компактни размери на двигателя позволявали той да бъде монтиран на превозно средство. Първият носител бил обикновена двуколка – която станала известна като "кола за возене". Визията за високооборотен, лек и универсален бензинов двигател се била превърнала в реалност.

Вторият пробен двигател оформил основата на патентованата версия, която Даймлер представил пред публика на 3 април 1885 г. Наречен "Големият стенен часовник", двигателят имал затворен колянов вал, над който бил разположен цилиндър с въздушно охлаждане.

Смукателният клапан действал автоматично; изпускателният клапан се задвижвал от управляващ механизъм с контурен канал, изобретен от Даймлер. Бил използван и плаващ карбуратор. Едноцилиндровият двигател тежал само 60 кг, имал работен обем 264 куб. см и развивал мощност от 0.5 к. с. при 650 об/мин. Малкото тегло и компактни размери на двигателя позволявали той да бъде монтиран на превозно средство. Първият носител бил обикновена двуколка – която станала известна като "кола за возене". Визията за високооборотен, лек и универсален бензинов двигател се била превърнала в реалност.

Моторизирана каляска и моторница
През ноември 1885 г. синът на Готлиб Даймлер, Адолф, успешно прекарал "колата за возене" по трикилометровия тестови участък между Канщат и Унтертюркхайм.

През лятото на 1886 Даймлер и Майбах вградили своя двигател в карета и извършили успешни тестови пътувания между Еслинген и Канщат. По същото време двигателят бил монтиран и на първата моторница в света (наречена "Некар" ["Neckar"]). Бързо станало ясно, че парникът – мястото, където бил роден автомобилът – не бил достатъчно голям. През юни 1887 г. Даймлер се преместил в нов производствен цех в Зеелберг.

Домът на Готлиб Даймлер
Готлиб Даймлер бил роден в семейството на пекаря Йоханес Доймлер и неговата съпруга Фредерика Доймлер (по баща Фенстерер) на 17 март 1834 г. в Шорндорф.

Фамилията Даймлер били майстори-пекари от поколения. Фамилията Даймлер (известни още като Доймлер или Таймблер) – живяла в Шорндорф (с население около 4000 души) близо 200 години. Пекарната на Даймлер се намирала в къща на Хьолгасе (или Хеле гасе) № 7 най-малко от 1825 г.

През 1825 г. Йоханес Доймлер, баща на Готлиб, поел бизнеса, който по това време включвал и гостилница. От брака на Доймлер с Вилхелмине Фредерике Фенстерер, дъщеря на собственик на печатница, се родили четирима сина: Йоханес (1832 г.,), Готлиб Вилхелм (1834 г.), Карл Вилхелм (1840 г.) и Кристиан Албрехт (1845 г.). Бащата на Готлиб Даймлер не можал да спечели богатство, като продавал хляб и вино. Въпреки това той имал достатъчно пари, за да осигури добро образование на младия Готлиб, първо в гимназията в Шорндорф, а след това в кралското професионално училище в Щутгарт. Готлиб Даймлер получил работните си умения като чирак при оръжеен майстор. Той приключил чиракуването си с успешното изработване на двуцевен пистолет.

Готлиб Даймлер напуснал Шорндорф през 1853 г. Фердинанд Щайнбайс, който бил ентусиаст на индустриализацията във Вюртенберг, научил за Даймлер и уредил той да се премести в Графенщаден близо до Страсбург, където започнал да се готви за следването си във Политехническия университет и за кариера в промишлеността.

С бизнеса на Хьолгасе се занимавали братята Йоханес и Карл Вилхелм. Накрая къщата била продадена от вдовицата на Карл Вилхелм през 1897 г. заради намалелите печалби.

През 1979 г. Daimler-Benz AG (както се наричала компанията по това време) купила къщата, в която се бил родил нейният основател. Зидарията трябвало да бъде обновена, за да се възстанови в максималната възможна степен оригиналното й състояние. Дървената конструкция и мазето били запазени и обновени. С изключение на някои козметични промени в задната част на къщата, разпределението на стаите днес отразява някогашното състояние. На приземния етаж била отворена нова експозиция по случай 100-годишнината от смъртта на Готлиб Даймлер на 6 март 2000 г.

Домън на Карл Бенц
На 21 юни 1905 г. Карл и Берта Бенц купили имот (№ 4180) в Ладенбург, само на метри от брега на Некар, за 48,500 златни марки. Карл Бенц живял в този дом до смъртта си на 4 април 1929 г. Съпругата му Берта Бенц също починала в този дом на 5 май 1944 г.

Имотът включвал парк, в който Бенц построил работилница за автомобили, смятана за първата по рода си в света. Работилницата приличала на укрепена крепост. В работилницата той държал своя Benz Victoria и можел да се занимава с дейността си без някой да му пречи. Бенц преустроил къщата два пъти. През 1921 г. била построена веранда с плосък покрив. Няколко години по-късно къщата била преустроена във вида, в който съществува и днес. Разширението към южната страна, което се простирало на цялата ширина на скосения покрив, увеличило размерите на постройката с близо една трета.

Роднини на Карл и Берта Бенц живели в тази къща до 1969 г., когато тя станала собственост на град Ладенбург. Daimler-Benz AG (както се наричала компанията по онова време) откупила къщата през 1985 г..

След цялостно обновяване на приземния етаж на къщата била открита изложба на техническите постижения на Карл Бенц. Колекцията включва демонстрационни модели на най-известните открития - кормилна система с въртящи се шенкели, електрическа запалителна система със запалителни свещи и изпарителен карбуратор. Копието на Патентованата моторна кола и на работната маса, както и множеството лични предмети описват живота на един от водещите пионери в историята на автомобилостроенето.

Днес Домът на Карл Бенц се използва предимно като главен офис и на място за конференции на Фондация „Готлиб Даймлер и Карл Бенц”, която бе създадена през 1986 г. по случай 100-годишнината от изобретяването на автомобила. Припомняйки фундаменталните промени, настъпили в обществото в резултат на изобретенията на Готлиб Даймлер и Карл Бенц, Фондацията си поставя целта да развива научните изследвания за по-пълно изясняване на връзката между човек, околна среда и технологии. Фондацията отделя по-голямата част от вниманието си на интердисциплинарните изследвания в тази сфера. Фондацията се финансира от приходите от активи, подарени от Daimler-Benz AG (както се наричала компанията по онова време) и от сегашната компания DaimlerChrysler AG.

Специалните сфери на подкрепа от страна на Фондацията включват:

- Ладенбургски диалог: интердисциплинарен международен диалог по теми, свързани с връзката между човек, околна среда и технологии

- Ладенбургски колеж: развитие на изследванията по интердисциплинарни проекти

- Цикъл лекции „Берта Бенц”: разговори и лекции, представени от известни жени учени

- Подпомагане на млади таланти и учени

- Международно научно сътрудничество

Музеят "Д-р Карл Бенц"
Музеят "Д-р Карл Бенц" бе създаден през 1996 г. в резултат на частна инициатива. Музейната колекция съдържа над 70 автомобила и безброй експонати, които документират живота на Карл Бенц и нагледно показват значението на изобретяването на автомобила за историята на автомобилизма.

Вероятно първите автомобили на "C. Benz Sohne", появили се през 1980 г., са предизвикали сериозно оживление, тъй като били произведени от фабрика, която по принцип се занимавала с двигатели. Този храм на автомобила е възстановен до предишната си слава като внимателно обновен мемориал и музей. Работилницата, която дъха на история, не е единствената, която впечатлява посетителите. Сред изложените експонати са двата последни автомобила на "C. Benz Sohne", произведени в Ладенбург, както и биографични експонати, които отразяват живота на Карл Бенц (например неговата стара работна стая) – всички те оставят усещането за докосване до историята. Цялост на експозицията придава колекцията от модели на Benz и Mercedes-Benz, както и други исторически експонати. Колекцията на музея представлява завладяващ принос към историята на автомобила.

Петте километрични камъка в историята на автомобилизма:

Площад "Д-р Карл Бенц”. Изложените автомобили са произведени от C. Benz Sohne и Benz & Cie. в Манхайм и нагледно показват защо Карл Бенц заслужава своя статут на легенда в автомобилната промишленост. Експонатите включват първия автомобил в света, Патентованата моторна кола, произведена през 1886 г., и последният автомобил, произведен от C. Benz Sohne през 1924 г., който бил собственост на самия Карл Бенц.

Алея "Мерцедес”. Изложена е богата колекция от автомобили, които са оформили историята на автомобилизма. В колекцията са включени автомобили с марката Mercedes-Benz от първите дни на Daimler-Benz AG до 50-те години на миналия век, в това число и модел 130 с двигател, монтиран отзад, както и модел 170 S със сгъваем гюрук.

"Състезателния бокс”. Автомобилният спорт винаги е играл важна роля в развитието на автомобилите с марка Mercedes-Benz. В тази експозиция са изложени легендите от автомобилните състезания, спечелили удивителни победи.

"Автобиография ". Богата колекция от документи и експонати отвеждат посетителя на пътешествие из историята на света и на автомобила.

"Галерия на двуколките”. Освен автомобилите, двуколесните карети също са изиграли важна роля в развитието на автомобилната промишленост. Посетителите могат отблизо да се насладят на впечатляващата колекция от двуколесни превозни средства от различни периоди.