Личности

Наименованието Mercedes е символ на един от най-иновативните автомобилостроители в света. Няма друг лидер в света на технологиите, който да е оказал съизмеримо влияние върху развитието на автомобила. Успехът на компанията е пряко свързан с Карл Бенц и Готлиб Даймлер. Тези двама мъже са живели по коренно различен начин, но са създали едно творение: автомобилът.

Карл Бенц
Наименованието Mercedes е символ на един от най-иновативните автомобилостроители в света. Няма друг лидер в света на технологиите, който да е оказал съизмеримо влияние върху развитието на автомобила. Успехът на компанията е пряко свързан с Карл Бенц и Готлиб Даймлер. Тези двама мъже са живели по коренно различен начин, но са създали едно творение: автомобилът.

Берта Бенц
Берта Рингер е родена в Пфорцхайм, Германия, на 3 май 1949 г. и била на 23 години, когато се омъжила за Карл Бенц на 20 юли 1872 г.

В историята има много примери за жени, които са изиграли значителна роля в живота на своите известни съпрузи. Берта Бенц несъмнено е такава фигура – решителен спътник в живота на Карл Бенц. Без силната й воля и непоклатима увереност в успеха на нейния съпруг, компанията Benz & Cie. вероятно никога нямаше да бъде създадена.

Берта Бенц винаги подкрепяла своя съпруг, като го подтиквала, когато блестящият изобретател и конструктор преживявал сериозни технически проблеми и се отдавал на съмнения спрямо посоката на своята работа. Нейният непомръкващ оптимизъм и способността й винаги да намира решение в трудни ситуации непрекъснато я изтласквали на повърхността на житейското течение.

Още докато била само сгодена за Карл Бенц, Берта взела спонтанно и себеотдайно решение, което щяло да се окаже изключително важно за нейния бъдещ съпруг. Когато станало ясно, че Карл Бенц бил докаран от неговия делови партньор, Аугуст Ритер, до практически необратимо безизходно положение, Берта Бенц не се поколебала предварително да му предложи своята зестра. Макар че парите не били кой знае колко много, те били достатъчни, за да бъде изкупен делът на съдружника и да се съсредоточат правомощията за вземане на решение в ръцете на Карл Бенц.

Готлиб Даймлер
Готлиб Даймлер бил роден в Шорндорф на 17 март 1834 г. Освен че учел в гимназията в Шорндорф, той посещавал всяка неделя и курсове по чертане.

През 1848 г. Готлиб Даймлер започнал работа като чирак на оръжейник в Шорндорф, вероятно при майстор-оръжейника Вилке. Той свършил чиракуването си през 1852 г., като представил, според изискванията, изработен от него двуцевен пистолет. След престой във Франция, където Даймлер натрупал известен опит в машиностроенето, той следвал в Политехниката в Щутгарт от 1857 до 1859 г. След като работил като инженер на различни места във Франция и Великобритания, той постъпил като чертожник в Гайслинген през 1862 г. През 1863 г. той станал началник цех във фабриката към дома за сираци в Бридерхаус и училището в Ройтлинген. Тук през 1865 г. той се срещнал с Вилхелм Майбах.
На 9 ноември 1867 г. той се оженил за Ема Курц от Маулброн. През 1869 г. той напуснал Ройтлинген, за да поеме поста началник на цел в Maschinenbau-Gesellschaft Karlsruhe. Три години по-късно той преминал към фирмата Otto und Langen като технически директор на Gasmotorenfabrik Deutz, където се запознал с принципа на действие на четиритактовия двигател на Ото. Поради различия, възникнали между него и ръководството, към средата на 1882 г. той напуснал фабриката Gasmotoren.

Вилхелм Майбах
Вилхелм Майбах бил роден на 9 февруари 1846 г. в Хайлборн, където израснал в семейство с шест деца. На десетгодишна възраст той останал сирак. Той учил в Reutlinger Bruderhaus, където Густав Вернер, основател и директор на училището, забелязал и развивал техническия талант на момчето.

През 1865 г. Майбах се срещна в Ройтлинген с Готлиб Даймлер, с когото бързо се сприятелили. Майбах останал верен приятел на Даймлер до смъртта му през 1900 г. През септември 1869 г. Майбах работил в Карлсруе заедно с Даймлер, а по-късно се преместил в завода на двигатели Deutz. Този период го вдъхновил да започне работа по създаването на лек двигател с вътрешно горене с висока скорост, подходящ за използване във водни, сухопътни и въздушни превозни средства.

Даймлер напуснал Deutz Gasmotorenfabrik в средата на 1882 г. след възникването на противоречия с управителния съвет на компанията. През октомври 1882 г- Вилхелм Майбах го последвал в Канщат, за да довърши работата си по изработването на лек високоскоростен двигател. Благодарение на задълбочена изследователска работа Майбах намерил патент, принадлежащ на англичанин, наречен Уотсън. Той описвал нерегулируемата запалителна система с нагорещена тръба – важен елемент за постигане на високи скорости на двигателите. През 1883 г. той създал първия си хоризонтален двигател, след която се появил „големият стенен часовник” – двигател вертикално разположен цилиндър, който бил особено подходящ за монтиране в превозни средства. През 1885 г. новият двигател за пръв път бил монтиран на дървена „кола за пътуване”, а след това, година по-късно, и на карета. Но Майбах не бил доволен от идеята да произвежда двигатели за карети.

Затова Майбах разработил автомобил от стомана. С този автомобил в автомобилостроенето била въведена скоростната кутия. Автомобилът на Майбах със стоманени колела бил представен на Парижкото световно изложение през 1889 г., и ускорил развитието на френската автомобилостроителна промишленост. Когато Готлиб Даймлер основал Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG) заедно с Макс Дутенхофер и Вилхелм Лоренц през ноември 1890 г., Майбах бил назначен за главен конструктор. Той обаче напуснал компанията през февруари 1891 г., като се позовал на неприемливи за него условия в договора му.

През следващите 18 месеца Майбах продължил конструкторската си работа у дома. През пролетта на 1892 г., с финансовата подкрепа на Даймлер, той започнал развойната си дейност в хотел „Херман” в Канщат. Тази промяна довела до такива важни изобретения като карбуратора с дюза, двигателя „Феникс” и подобрения на системата за ремъчно задвижване. По молба на английския индустриалец Фредрик Симс Майбах бил върнат като технически директор на DMG през ноември 1895 г. Там той създал тръбния радиатор с вентилатор, а след това радиатори тип „восъчна пита”. "Roi des Constructeurs" (Кралят на конструкторите), както го наричали французите, преминавал от едно техническо постижение към друго, създавайки първия автомобил с 4-цилиндров двигател, а през 1898/99 г. – и на цяло поколение двигатели, включващо пет модела с мощност от 6 до 23 к. с.

Емил Йелинек
Емил Йелинек бил роден в Лайпциг на 6 април 1853 г. Като ученик той не създавал особена радост за родителите си. След първоначалния период на частно обучение последвал пъстър период на прескачане от едно училище в друго. Младият Емил отхвърлял всички аспекти на училището.

На 17-годишна възраст той започнал работа като служител в компанията Rot-Kostelec North-Western Railway, но му се наложило да напусне само две години по-късно.

Тогава Емил Йелинек бил изпратен във Франция, а оттам – по молба на консула на Австро-Унгария – заминал за Танжер. Една година по-късно той заминал за Тетуан като консулски представител, оженил се за французойка и започнал успешна търговия със стоки от Северна Африка.

През 1881 г. Йелинек се върнал във Виена, за да поеме представителството на застрахователна компания. Впоследствие той бил назначен за инспектор – но нещо непрекъснато го теглело към Северна Африка. Двамата му сина, Адолф и Фернанд, били родени в Алжир. През 1889 г. Йелинек се преместил със семейството си във Виена.